Приложението за изучаване на езици „всичко в едно“: флашкарти, практика на говорене и още

След месец с Lingocard изтрих още три приложения. Сутрин повтарям думи във влака, вечер си побъбря с партньор - и всичко това на едно място. Спрях да плащам и за два абонамента.

Заради аудиоплейъра най-сетне не се отказах. Докато готвя, просто пускам картите за повторение и докато седна, половината занимание вече е минало. Вписва се в реалния ми график, вместо да иска време, с което не разполагам.

Думите от всеки урок задавам като отделно тесте и до следващия час учениците наистина ги помнят. Аз правя тестетата в уеб версията, а те учат от телефоните си - точно така е устроен моят час.

Създаването на карта с глас звучи като дребна екстра, докато не го пробваш. Казвам дума, която току-що съм чул, и тя се превръща в карта с истинско произношение, която ме чака за следващото повторение.

Подборът по общи интереси промени всичко. С моя партньор за разговорна практика и двамата обичаме катеренето, затова разговорът тече от само себе си и наистина се сприятелихме, макар че сме на различни континенти.

В метрото, където изобщо няма сигнал, всичко работи офлайн, а щом отново съм онлайн, се синхронизира. Серията ми нито веднъж не се прекъсна заради зона без покритие и само това ме кара да продължавам.

Интервалното повторение е почти нечестно. Думи, за които бях сигурен, че никога няма да ми влязат в главата, изплуват точно преди да ги забравя, и сега просто остават. Никое приложение досега не ми е помагало да си спомням думите толкова лесно.

Придирчив съм към начина, по който уча, и това е първото приложение, което наистина се нагажда към мен. Сам избирам коя страна на картата се показва първа, колко често се връщат трудните карти и в коя посока е озвучаването. Нагажда се към моя ритъм, а не ми налага чуждия.

Пуснах цяла статия в Мениджъра на лаптопа и той създаде няколкостотин карти с едно кликване. Същата вечер ги повторих от телефона в автобуса. Само този процес ми замени две приложения.

Речникът на жаргона е нещо, от което не знаех, че се нуждая. Учебниците никога не са ме учили как хората говорят наистина, а сега най-сетне разбирам шегите на работа. Прехвърлих изразите в карти със звук и те бързо се запечатаха.

Фразеологичните глаголи бяха кошмарът ми: take off, take in, take over - всичко се сливаше в едно. Но щом прекарах цялата подборка през интервално повторение, от заучен списък те най-сетне се превърнаха в думи, които просто използвам.

Поставих си цел за деня, за месеца и за годината, и като гледам как графиките се запълват, ми се иска да се връщам отново. Стигнах годишната си цел няколко седмици по-рано и, честно казано, малко се гордея със себе си.